СЕНЗОРЕН ИНФОРМАЦИОНЕН КИОСК
на Археологически музей Варна
Фоайето на Варненския Археологически музей. Виждат се двата
сензорни информационни киоска
Общо описание на продукта – въведение в тематиката
Обосновка от необходимостта от сензорен информационен киоск
Идея, проект и реализация
Описание на сензорния информационен киоск – конструкция, изисквания
към софтуера и хардуера
Описание на сензорния информационен киоск на Археологически
Музей-Варна
Разходи за реализация на проекта, ROI
Перспективи за развитие
Ефект от реализацията на проекта
Общо описание на продукта
– сензорен информационен киоск
Сензорният информационен киоск
представлява самостоятелно устройство (корпус във вид на колона, база
– пиедестал и т.н), оборудвано с компютър и
сензорен дисплей.
Сензорният екран е основната особеност на киоска. Използването на
сензорен екран позволява бързо и удобно да се получи желаната
информация даже и от хора без компютърна грамотност. С леко докосване
на екрана потребителят избира интересуващия го информационен раздел.
На основата на сензорния киоск може да се създаде полезна и
увлекателна система на всяка тема и за много области на приложение.
Обосновка на необходимостта от сензорен информационен киоск в музеите
Значението на традиционните функции
на музеите – да събират, съхраняват, реставрират, изучават и
представят културните ценности, се променят. Към настоящия момент в
музеите се акцентира на експозиционната дейност. Притежавайки голяма
експозиционна площ, голямо количество експонати както в постоянната
експозиция, така и във фондовете, наситеността на програмата за
изложби (Археологическият музей във Варна е типичен пример), музеите
се сблъскват с проблема за информиране на посетителите (на традиционно
много ниско ниво в българските музеи и досега). Брошурите, каталозите
и пътеводителите с план на залите и информация за по-важните експонати
в тях отчасти решават този проблем, но не могат да предоставят в пълен
обем цялата необходима информация. Затова в много музеи е наложително
използването на съвременни информационни средства за информиране на
посетителите. Най-перспективни и подходящи за целта са системите на
базата на сензорни дисплеи (киоск). В момента сензорни информационни
киоски има само в един от Варненските музей (мисля, че е единственият
музей и в страната) – Варненският
археологически музей.
По данни на “Доклад на Банката за
развитие на Съвета на Европа”, основната група проблеми и възможности
за музеите в България са свързани с развитието на дигиталните
технологии и новите медии. Те имат потенциално влияние върху много
области, включващи
Нова среда и творчески продукти;
Нови начини за участие в културния
процес, създаване на мрежи и разпространение;
Нови форми на взаимодействие между
култура и пазар, свързани с културните индустрии и културния туризъм;
Нови форми на заетост, професионален
тренинг и продължаващо обучение.
[1]
Информационен бюлетин “Култура” 1, София, 2005, стр. 84
Основни цели на проекта:
Предоставяне на информация за музея и
неговото работно време, за цените на билетите, за текущите и бъдещи
изложби, както и за другите културни събития, които се провеждат в музея
(концерти, театрални постановки и др.)
Представяне на обща информация за
експозицията, за местонахождението на различните по-важни и интересни
експонати, представяне на план с разположението на залите в музея.
Показване на тематична информация -
изображения, снимки и подробна информация за експонатите в залата, а също
така и за експонати, които не са изложени, но имат отношение към темата
на експозицията.
Идея, проект и реализация
Дизайнът, формата и размерите на корпуса на сензорния информационен
киоск са по идея на директора на варненския Археологически музей
– ст.н.с. д-р Валери Йотов.
Изборът на устройствата и оборудването, монтажът им в корпуса е
реализиран от инж.
П. Атанасов.
Идейният проект, графичният
дизайн, разработката на софтуера и обработката на изображенията и
видеоматериалите са осъществени от инж. П. Атанасов. Проектът се
реализира в продължение на 2 години, като е претърпял много промени,
усъвършенствания и обновяване на информацията. Последната версия е от
февруари 2006 г.
Описание на сензорния информационен киоск – конструкция,
изисквания към софтуера и хардуера
Сензорният киоск е програмно
апаратен комплекс, в състава на който влизат:
Сензорен дисплей, позволяващ
достъпа до информация с просто докосване с пръст по екрана
Компютър хардуерната
конфигурация на който зависи от изискванията на софтуера
(информационната система) и от изискванията за надеждност при
продължителна работа
Здрав и устойчив корпус,
защитаващ оборудването от несанкциониран достъп (корпусът трябва
да бъде съобразен с дизайна на интериора)
Програмно обезпечение,
позволяващо да се управлява киоскът и да се демонстрира
мултимедийната интерактивна информационна система
Допълнително в киоска може да се монтира
аудио система, той да се свърже към мултимедиен проектор, както и
да се постави друго разнообразно оборудване.
Програмно обезпечаване
Информационното обезпечаване на киоска зависи от профила (тематиката) на
музея или експозицията. Това може да бъде гид на всички музейни зали и
експозиции ( подхожда за киоск, монтиран във фоайето на музея) или
електронен каталог със снимкови изображения и по-подробен текст за
определена колекция/зала от музея ( за киоск, монтиран в непосредствена
близост до залата или в самата нея).
Като правило, информацията в киоска трябва да е добре структурирана,
посетителят не трябва да е залят още от самото начало с факти, за да
може лесно да намери интересуващата го експозиция и залата, в която тя е
разположена. Той може (и трябва) да бъде заинтригуван и от друга
информация, достъпна чрез системата.
За да е достатъчно ефективна и атрактивна такава система, тя трябва да
съдържа голямо количество графична, снимкова и аудио визуална
информация. Отчитайки възможната интернационалност на аудиторията,
текстовите материали трябва да бъдат предоставени на няколко езика
Изисквания към софтуера на сензорния киоск
В сензорните киоски се използва разбираем за всеки принцип. Вие просто
докосвате екрана там, където ви интересува и мигновено получавате
отговор от системата. Дори хора, незапознати с компютърната технология и
изпитващи дискомфорт, при вида на такива устройства за въвеждане и
управление като клавиатура и мишка не се колебаят, когато трябва просто
да докоснат екрана. Програмното обезпечение трябва да се разработи с
отчитането на фактора, че взаимодействието на потребителя със системата
се осъществява посредством
сензорен интерфейс.
Интерфейсът трябва да е прост и ясен, да бъде развит от ляво на дясно и
от горе на долу, опциите за избор не трябва да са много. За да не се
затрудни потребителят, по-добре е да се използва модел с йерархични
менюта (главно меню, което се разклонява на подменюта), като нивата на
подменютата не трябва да са прекалено много - 4–5
е оптималният максимум. От начало системата ви предлага да изберете един
от разделите, след това се появява меню на второ ниво, след това на
трето. Но за да не се заблудиш, винаги има „бутон” за връщане стъпка
назад и „бутон” за преход към главния екран. Зоните за
избор („бутоните” - местата, където потребителя трябва да докосне
екрана, за да влезе в раздел – подменю или да види дадена информация),
трябва да са достатъчно големи и ясно обозначени, имайки пред вид,
че се използват пръстите на ръцете. Освен това те трябва да информират
потребителя с текста или графичното лого, което използват за действието,
което ще бъде извършено като отговор на системата в резултат от
докосването с пръст на екрана на избраната зона.
Описание на сензорния информационен киоск на Варненския
Археологически музей
Сензорен информационен киоск на
Варненски Археологически музей
При скорошния
цялостен ремонт на фоайето на музея, бяха монтирани два сензорни
информационни киоска с дизайн, съобразен с архитектурните решения на
фоайето.
Конструктивно те
са тип пиедестал, с компактни размери и са разположени така, че да бъдат
видени още от влизането в музея, без да пречат на потока от посетители.
По разбираеми причини, софтуерната информационна система бе конструирана
така, че да е многофункционална (съвместява функциите на няколко киоск
системи).
Посетителят получава информация за
бъдещи и настоящи изложби (киоск на касата).
Предоставят обща информация за
експозицията, за местонахождението на различните по-важни и интересни
експонати, дават план с разположението на залите в музея.
Показват тематична информация (изображения, снимки, видео и
подробна информация) за експонатите в залите, а също така и за
експонати, които не са изложени, но имат отношение към експозицията.
Софтуерът е разработен на базата
на най-съвременни програмни средства и притежава следните възможности:
Постоянна
потребителска помощ за всяко действие във вид на подсказващи
съобщения.
Панел с
помощна информация за функциите на програмата.
Два езика
езика (български и английски), както на интерфейса, така и на
текстовата информация. Избор на езика става още при стартиране на
програмата
Защита от
несанкциониран достъп –
приложението контролира всички функции на операционната система,
винаги работи в режим
“always on top”,
излизането става само чрез въвеждане и потвърждаването на парола от
виртуална клавиатура (всичко става с докосване на сензорния дисплей),
при коректно въведена парола компютърът се изключва сам.
Скрити от
потребителя програмни функции
·Защита на съдържанието –
всички високо качествени изображения и снимки са вкарани в Image Container (кутия за снимки), и са
недостъпни от външни програми (не могат да се отварят, разглеждат и
принтират от друг софтуер например Photoshop:
много важно за
CD версията).
·Проверка на целия наличен
хардуер на компютъра и режимите му на работа – това се прави с цел
оптимално използване ресурсите на компютъра и най-добър изглед на
мултимедията. Проверява се броят и вида на устройствата (твърди
дискове, CD-ROM,
DVD-ROM,
записващи устройства) и се установява, от къде се стартира
програмата, проверя се графичния режим и ако той е различен от
1024 на 768 пиксела и дълбочина на цвета по-малка от 16 бита, се
предлага на потребителя да го промени, като това става с едно
кликване на мишката. Ако не бъде направена тази промяна програмата
отказва да работи. По този начин се гарантира винаги коректният и
перфектен изглед на мултимедийното приложение (за
CD версията, на потребител работещ на
киоска в музея това е спестено, защото софтуера е настроил всичко
предварително) .
Музика – музикален файл с
продължителност 12:45 мин
Възможност за използване на
неограничен брой музикални файлове.
Възможност за избор и смяна на
музиката от потребителя.
Възможност за включване и
изключване на музиката от потребителя
Брой на снимките с малък размер –
184 бр
Брой на снимките с висока
резолюция и голям размер (високо качествени) – 214 бр.
Видео за експонати на музея – 11
видео файла с общо времетраене 10:52
Видео за Карел Шкорпил и за
първите археологически разкопки в България, 12 мин.
Възможност за управление на видео
файловете, стоп, пауза, плей. Уголемяване на видео изображението на
пълен екран (Full screen) или стандартен прозорец. Хипер връзки към
видео материалите – от статиите за съответната тема. Отделен панел за
избор и преглед на видео материалите (Direct video panel)
Рекламен прозорец – ако не бъде
използвана системата три минути, визуализира се рекламен прозорец,
който информира посетителя за новите изложби и за залите в които са
разположени, уведомява го, че вижда пред себе си сензорна
информационна система и го кани да получи информация и да разгледа
виртуално музея.
Операционна система – 32
bit Windows,
препоръчително е да се използва на
Windows XP заради
алфабленд функцията (прозрачност и полупрозрачност).
Размер на изпълнимия файл след компилацията – 31
MB, като в него се
съдържат освен командите и всички изображения с висока резолюция.
Хардуерни спецификации
Стандартен персонален компютър със следните
параметри:
Процесор
–
AMD Atlon 1700+
Памет - 256 МВ
Твърд диск - 40
GB
Видео контролер – вграден на S3
Оптично
устройство – DVD-ROM
Мрежа -
безжична, интериорът не позволява окабеляване.
2.Сензорен дисплей –
15’’ TFT LCD,
CTX модел PV500T
със сериен
комуникационен интерфейс.
Разходи за реализация на проекта,
ROI
На база на информацията за общия брой на посещенията в Археологически
музей – Варна за 2005 година и преките приходи от
продажба на билети (като се има пред вид, че това не са единствените
приходи на музея), е изчислен т.н. обикновен коефициент на възвръщаемост
на инвестициите (ROI) за реализацията на
сензорния информационен киоск. Коефициентът
ROI възлиза приблизително на 35% за 2005
година, което означава, че преките инвестиции в сензорния информационен
киоск са минимални и могат да се покрият за период до 3 години (виж
Приложение 1).
Перспективи за развитие
Варненският
археологически музей е в ремонт от 2004 г. Той започна от обновяването
на фоайето, но етапно предвижда цялостно обновяване и модернизиране на
залите за експозиции, сервизните помещения, нови експозиционни решения.
Вече се откри обновената постоянна иконна експозиция (28 април
2006). Въпросното обновяване и модернизиране предвижда и зала за
мултимедийно използване. Закупена е прожекционна техника (мултимедиен
проектор и екран с размери 240х240 см). Планира се да се използва
сензорен информационен киоск, който ще е с дизайн тип “катедра”. На
твърдия диск на компютъра ще бъдат качени всички необходими филми.
Киоскът ще е свързан към мултимедийния проектор, което ще позволи да се
използва от индивидуални посетители, както и за лекции пред широка
аудитория, без лекторът да има, каквито и да било знания за компютърната
техника. Софтуерът ще бъде направен така, че да може да се използва за
лекции (това предполага наличието на богат снимков и текстови материал),
от който и да е преподавател, а също и за пускане и управление на
инсталираните на твърдия диск филми (така както е реализиран в киоските
във фоайето). Единственото, което ще трябва да се прави е да се включва
и изключва проектора при нужда. Предвижда се в най-близко бъдеще,
музейният обект „Аладжа манастир” (скален манастир от ХІV в., който е
част от системата на РИМ
– Варна) да монтира в музейната сграда, система
идентична на тази, която се планира за залите на иконната експозиция на
Археологически Музей – Варна. Темата на приложението е “Християнството и
манастирите в Североизточна България”.
Етнографски комплекс в град Трявна. Такава система е подходяща да
се използва и монтира в централната сграда на комплекса. Ще дава освен
историческа и етнографска информация за района но ще упътва туристите и
посетителите за другите обекти от комплекса, ще ги насочва към места за
посещение, магазини, ресторанти и хотели. Ще предоставя и всякаква друга
полезна за посетителите и туристите информация. Това ще облекчи
обслужването на туристическия поток. Система от такъв вид се изплаща
много бързо защото се реализират икономии от работни заплати за персонал
и разходи по поддръжката на туристически информационен център който да
се занимава с тази дейност.
Ефект от реализацията на проекта
Масираното развитие
и модернизиране на Археологически музей – Варна през последните години
подпомага за повишаването на посещаемостта, което е и основна
стратегическа цел на ръководството и персонала на музея. Това включва
развитие и прилагане на различни по вид и мащаб промоционални средства.
Сензорният информационен киоск е една от иновационните стъпки – елемент
от музейния
PR
във Варна.
Мултимедийното информиране за експозициите, текущите изложби,
архивните документи на музея и пр., улеснява цялостното информационното
обслужване на музейната публиката и това засега отличава музея във Варна
от музеите в страната и го нарежда до водещите европейски музеи.
Публикация по въпроса можете да прочете и в списание Hotels &
Restaurants Magazine брой 8-9, Август –
Септември 2005 г. страница 10:
ТЕМА НА БРОЯ “Регионалният исторически музей във Варна – европейският
пробив”
Материали от тази разработка са използвани за
статията на списание
Computerworld - бр. 17, 2006/
ИТ проекти.С тази разработка археологическият музей във Варна и създателя на
системата инж. П. Атанасов участват в конкурса на списанието за ИТ
проект на 2006 година.
Приложение 1
Брой посетители в Археологически музей варна за 2005 година:
62 000 x
3 лв. (цена на един билет) = 186 000 лв.
Формула:
Обикновен коефициент
ROI = приходи от продажби (2005) – размер
на инвестициите
(%)
размер на инвестициите
Изчисления:
ROI
(за 1 година - 2005) =186 000 - 15 220= 11 %, ако
се изчислява за цялата
15220
вложена сума
ROI (за 1 година - 2005)
= 186 000 - 5 120 = 35 %, ако се изчислява за реалнатасума, 5 120
инвестирана от музея