20 ГОДИНИ ОТ ЕКСПЕДИЦИЯ ПЕРУН
[22 Юни - 22 Септември 2007]

Археологически музей - Варна                                                                                 Теодор Роков

Как се строи средновековна ладия в днешно време.

През 1985 г. членовете на пловдивския клуб “Магелан” под ръководството на неговия председател д-р Гаро Томасян разработват проект за построяването на експериментален модел на средновековна славянска ладия. За целта са събрани всички средновековни писмени сведения по тази тема. Подробно са проучени и средновековните изображения-графити на плавателни съдове, открити в България. През 1986 г. чертежите на ладията са завършени. Тя представлява едномачтов плавателен съд с гребла. Корпусът му е с плоско дъно, имитиращ издълбан дънер с допълнително издигнати бордове. Малко по-рано в р. Днепър край о-в Хортица са открити останките на ладия от IX – X в. Екипът на д-р Томасян се запознава на място с находката – части от дъното на ладия, издълбано от цял дънер. Това потвърждава правилността на проекта и се пристъпва към построяването на модела. Тази задача е възложена на 65 годишният Фома Данаилов Кондратиевич, потомствен лодкостроител от с. Казашко, Варненско. Сам и без специални дърводелски инструменти майстор Фома изработва ладията за два месеца. Неочаквано дори и за самия него, работата се оказва доста лесна, тъй като специфичната конструкция на тази ладия не изисква остър кил и извити ребра.

Ладията има следните технически характеристики: дължина – 7 м., ширина –  1,9 м., височина на носа – 1,4 м., височина на кърмата – 1,1 м. Дъното е плоско, изработено от дъбови талпи с дебелина 5 см. Ребрата са прави, изработени от дъб. Височината на бордовете е 75 см. Те са изработени от борови дъски, калафатени с кълчища и смола. Ладията има една мачта с височина 4 м. и рея с дължина 3,3 м., изработени от бор. На тях е закачено правоъгълно платно с площ 8,5 кв. м., изтъкано от лен. Върху него са нарисувани трима варяжки войни. Такелажа е от коноп. В ладията има 3 банки за по двама гребци и отделно място за рулевия. Тя е снабдена с 6 основни и две резервни гребла, дълги по 3,7 м. Греблата и ключовете за тях са изработени от ясеново дърво. За управление се използва рулево гребло от “латински тип”, закрепено с кожен ремък към корпуса. По бордовете на ладията са окачени 6 дъбови щита, тъй като по традиция гребците са били и бойци. Носът е оформен като глава на кон с грива от ленени въжета. Дърворезбата е дело на художника Иван Ангелов. Всички дървени части на конструкцията са намазани с ленено масло и разтопен пчелен восък за да бъдат влагоустойчиви. Обезопасяването се осигурява от една двурога желязна котва, която се спуска и изтегля с плетено въже. Общото тегло на ладията е 350 кг. Това позволява на 7-членният й екипаж лесно да я придвижва по суша чрез теглене и бутане, когато е необходимо. Максималната товароподемност на ладията е близо 4 тона а газенето е около 20-25 см. В съчетание с плоското дъно всичко това й осигурява добра плаваемост в реки и плитки води по крайбрежието
 

“Из варяг в греки”

Първото плаване с експерименталния модел на средновековна славянска ладия е по южния участък на търговския път, известен през средновековието с името “ из варяг в греки “. Плаването от Киев по р. Днепър през Черно Море до Месемврия е подробно описано от византийския император Константин Багренородни. През лятото на 1987 г. ладията е транспортирана по суша с камион от Варна до Киев. Българският й екипаж е дублиран от екипажите на яхтите “ Лтава ”, “ Фемида ” и “ Славутич “, които я съпровождат по време на цялото плаване.
На 20 юни ладията отплава от Киев на югоизток по течението на р. Днепър. Многобройните прагове, заради които в миналото ладиите са били изтегляни на брега и пренасяни по суша днес не представляват пречка за речното корабоплаване. Почти по цялата дължина на р. Днепър са изградени 5 огромни водноелектрически централи. Водохранилището на всяка от тях е само по себе си едно малко море. Преминаването от едно водохранилище в друго става през специални шлюзове. Маршрутът на ладията преминава край о-в Хортица. Според описанието на Константин Багренородни славяните, които плавали по р. Днепър спирали за почивка на това място. Тук те извършвали езически жертвоприношения под огромен дъб за щастливото преминаване на опасностите. Плаването продължава на югозапад покрай гр. Херсон. От Херсон до вливането си в Черно Море Днепър тече като обикновенна река. Излизайки в открито море ладията преминава покрай о-в Березан. Плаването продължава на югозапад през границата с Румъния. Покрай румънският бряг ладията преминава без да спира никъде като извършва и нощни преходи чак до навлизането в български териториални води. Първата спирка на българския бряг е Дуранкулак. Плаването продължава на юг до 19 юли, когато ладията акостира във варненското пристанище.
Според описанията на Константин Багренородни, плаването от Киев до Месемврия е продължавало около 35 дни. При съвременни условия и със съвременни екипажи експерименталният модел на средновековната славянска ладия изминава 1800 км. от Киев до Варна за 31 дена. Плаването се извършва през светлата част на деня, близо до брега. Продължителноста на дневния преход е около 10-12 часа, като за това време се изминават около 60 – 70 км. При движение само с гребла ладията поддържа средна скорост от 2,5 - 3 възела. При попътен вятър с използване на платното скороста се увеличава до 3,5 – 4 възела. По време на първият етап на плаването – през Днепровските водохранилища, членовете на експедицията нощуват в пристанищата по нейния маршрут. През втория етап – покрай бреговете на Черно Море, нощуването е в съпровождащите яхти. В крайна сметка първото плаване на ладията се оказва истинско изпитание, както за самата нея, така и за нейния екипаж.

 

Тих бял Дунав.

През лятото на 1988 г. експерименталният модел на средновековна славянска ладия отплава за втори път. Новият маршрут е разработен въз основа на писмените сведения за походите на хан Омуртаг по реките Дунав, Драва и Сава срещу франкската империя през IX век. Ладията е транспортирана по суша с ремарке от Пловдив до Будапеща. Екипажът й е в почти същия състав както през 1987 г. с някои малки изключения.

На 1 юли ладията отплава от Будапеща на юг по р. Дунав. Следвайки течението на реката, маршрутът на експедицията преминава последователно покрай бреговете на четири държави. В началният си етап плаването е през територията на Унгария. В пристанището на гр. Бая ладията е официално кръстена с името на върховния славянски бог Перун. Следваща голяма спирка по маршрута е гр. Мохач. От там нататък плаването продължава през територията на Сърбия. Преминавайки покрай пристанището на гр. Апатин ладията достига до устието на р. Драва. От там “ПЕРУН” поема срещу нейното течение като изминава с гребане близо 30 км. След това отклонение плаването продължава по течението на р. Дунав. Следваща голяма спирка по маршрута е гр. Нови Сад, където се издига Петроварадинската крепост известна като “Гибралтар на Дунава”. Плавайки все по течението, ладията преминава покрай Белград, през граничния пункт с Румъния – Велико Градище и пролома “Железни врата”, който е най-тесния участък по целия Дунав. След пролома ладията преминава през шлюзовете на язовирите “Джердап” 1 и 2. Плаването продължава покрай румънския град Турну Северин и устието на р. Тимок. На 19 юли през нощта “ПЕРУН” достига стените на крепоста Бабини Видини Кули, която е последната спирка от маршрута на експедицията.

По време на плаването през 1988 г. за двадесет дни са изминати 1100 км. по течението на р. Дунав. Дневният преход трае от изгрев до залез, като се изминават средно по около 50-60 км. Въпреки, че плаването е по посока на течението, екипажът  усилено гребе средно по 10 – 12 часа всеки ден. Платното е използвано само в редките случаи, когато духа попътен вятър, при което скоростта на „ПЕРУН” нараства до 12 км/ч. По време на цялата експедиция ладията постоянно се придържа близо до брега за да избегне интензивния трафик по фарватера на реката. Нощуването е в палаткови лагери на удобни за целта места по брега. Изморителното гребане под яркото слънце, ежедневното пренасяне на багаж от ладията в лагерите и обратно както и рояците досадни комари правят от това плаване нещо съвсем различно от една романтична разходка с лодка  по “тихия бял Дунав”.

 

По вълните на Егея

 

През лятото на 1989 г. е осъществено трето плаване с ладията “ПЕРУН”. Неговият маршрут е разработен въз основа на писмените сведения  за морските обсади на Солун от славяните през VI век. Ладията е транспортирана по суша с ремарке от Пловдив до пристанището на град Солун. Нейният екипаж е от хора, участвали в предишните две експедиции. За това плаване на ладията е монтиран бензинов двигател. Снабдяването й с гориво и провизии за екипажа се осъществява от микробус, който я следва по суша. Презареждането става само на места, където пътят преминава близо до брега.

На 29 юни „ПЕРУН” напуска пристанището на Солун, отплавайки в южна посока. Поради необходимостта от постоянна връзка с осигуряващия микробус, ладията извършва каботажно плаване. Още от началото на експедицията вълнението на морето достига до 3 бала. В тези условия ладията демонстрира отлични плавателни характеристики. Благодарение на плоското си дъно и липсата на кил тя не цепи вълните а се плъзга върху тях като запазва своята стабилност. Маршрутът на експедицията преминава покрай бреговете на Тесалия и п-ов Магнезия. През следващите дни вълнението нараства до 4 бала и поврежда рулевото гребло на ладията. При опита да се запали бензиновия двигател става ясно, че и с него има технически проблем. „ПЕРУН” е изтеглен на брега в най-близкото пристанище, където е ремонтиран. Плаването продължава на югоизток през протока между о. Евбея и бреговете на областта Беотия. При град Халкида в най-тясната част на протока е построен мост, който свързва острова с континента. При преминаването под моста „ПЕРУН” го закача с върха на мачтата си. Плавайки покрай бреговете на областта Атика, ладията излиза в открито море. Маршрутът й продължава на северозапад покрай нос Сунион. На 17 юли „ПЕРУН” хвърля котва в пристанището Пирея, където е крайната точка на експедицията.

По време на плаването през 1989 г. за двадесет дена са изминати около 700 км. по море от Солун до Атина. Дневният преход трае от изгрев до залез слънце, като  се изминават средно по около 70 - 80 км. По време на плаването са използвани и трите средства за задвижване – гребла, платно и бензиновият двигател. Малката мощност и ограничения запас от гориво налагат използването му само при силно вълнение, насрещен вятър и за маневриране в пристанищата. Нощуването става на удобни за целта места по брега а понякога и в открито море. Променливият характер на времето, постоянното силно вълнение, техническите проблеми с двигателя, неудобствата при нощуване и умората след това, правят това плаване най-трудното от трите, проведени с ладията ПЕРУН.