Веб базирано приложение
за цифрово представяне на
движими паметници на културата
[1]
ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕХНОЛОГИЯТА НА СЕМАНТИЧЕН ВЕБ И ОНТОЛОГИ
Технологиите
на семантичния уеб допълват бизнес модела на управление на
съвременния музей, като правят лесно намираемо съдържанието на
сайта – текст, видео и изображения. Разбира се това е възможно само
при наличие на такъв сайт, при това добре организиран, двуезичен, с
подходяща навигация и най-вече – с виртуални галерии и свободен
достъп до всички колекции онлайн. Семантичния уеб помага в
разпространението на знанието чрез инструменти, които частично
автоматизират процеса на семантична интерпретация. Семантичната
интерпретация (СИ) е асоцииране между структурирани подмножества от
данни (синтаксис) и модел на множество обекти в тясна област от
знания. Мисловният модел с множеството обекти обикновено съществува
в човешкото съзнание, заедно с много други модели, изграден там с
езика, културата и времето. Онтологиите, базирани на дескриптивната
логика, автоматизират семантичната интерпретация чрез тройки –
обект, субект, предикат. По този начин семантичната интерпретация
„създава ново знание”.
Онтологичен
модел за научен паспорт на движима културна ценност
Предлаганата
тук рамка на онтология за музеен паспорт е полунеформална, защото ще
използва формален терминологичен речник обогатен с термини, предоставен
от музейни служители. Наличието на (1) краен
разширяем речник е едно от трите задължителни свойства на една
онтология, заедно с (2) възможността за
еднозначна интерпретация на класовете и релациите и
(3) йерархична структура на системата от класове (наличие на
релация подклас – клас или клас – суперклас, която определя йерархията
между класовете).
[1]
Инвентарните номера се поставят хронологично, по реда на
постъпването на обекта във фонда, а не по местоположението му
към момента. Това създава проблеми при инвентирането - при
търсене по местоположение трябва да се разгледа цялата
инвентарна книга.
[2]
Местопроизход: къде, как, кога и от кого е намерен и изработен
[3]
Произход: стар инвентарен №, дата и номер на
приемо-предавателния протокол, КП №. Как е придобит предмета:
собствен (лева); купен (лева); подарен (лева); от кого е откупен
или подарен (трите имена и адрес)
Моделът включва
няколко нови полета (удебелени в таблицата), и предвижда музейни
процедури. Той не претендира да включва всички детайли, но
изпълнява целта си – да „рамкира” бъдеща реализация на референтна
онтология за документиране и описание на движими културни ценности.
гл.ас. Калина Сотирова, Институт
по математика и информатика при БАН
[2] Реализация на
онтологията като веб базирано приложение
Интеграция на полетата с музейни описания на основата на онтология.
Въз основа
на онтологичния модел системата свързва всички данни.
По отделно те носят информация, но в цялостност ти позволяват да
разбереш това, което не е било явно на пръв поглед.
От описаната онтология можем да извадим два типа полета.
Тези два типа са атрибути на различни същности на предмета и са косвено
свързани помежду си чрез свойствата им (неявно подразбиране). (1)
Служат за
идентификация на конкретния предмет (обект) в множеството от всички
налични във фондовете и за
администриране (отчетност и контрол) (2)
Характеризират предмета (тип), помагат те да се групират въз основа на класификация (периоди,
типове и д.р.)
Предложените полета са неформален стандарт, всички или част от
тях се използват от музеите и в опита им да създадат електронен каталог
на предметите които притежават. В опитната реализация използвам малко по
различна структура особено за полетата касаещи тип (2).
Проблема е че имаме слабо структурирани електронни документи.
Недостатъците са, че въпреки че се премахва структурната нееднородност
на информацията като резултат се получава сложна за изработване
семантична интерпретация на различни по вид музейни колекции. Защото,
въпреки че има формално уеднаквяване на формата и полетата на каталожния
документ, съществува разлика в използвания речник и терминология дори в
рамките на един музей.
Значи ни трябва и речник на предметната област. За целта съм създал
базов речник от 20-50 масово използвани в областта термина. С времето
ван от пот
ребителите, уредници и фондовици в музеи и
галерии.
начален екран на приложението
Потребителя има възможност да търси
информация по колекции (фондове) категории или други критерии (материал,
техника на изработка и много други). Освен това може да осъществи търсене
чрез въвеждане на текст в полето за търсене. Критериите и категориите не
са предварително дефинирани. Администратора на системата (куратор в
галерия или уредник в музей) може да ги въведе по свое усмотрение.
Естествено те трябва да са съобразени с общата терминология която всички
използват в областта на КИН.
така изглежда екрана ако сте избрали категорията
украшения
а това е конкретен паметник, имате
възможност да видите и детайлна информация
До тук видяхте
интерфейса който е предоставен на външен потребител. Куратора или
уредника които администрират системата имат достъп и до административна
част. Чрез нея те могат да редактират, добавят и изтриват информация.
Могат да редактират и добавят категории и подкатегории (материал,
стилове, колекции музеи и др.) Освен това имат възможност да търсят
обекти и да правят справки за служебно ползване както и да разпечатват
формуляри.
общ вид на административната част
Цел на разработката:хипотези
и изводи.
Разработката на нови
информационни технологии в археологията,
историческата наука и културното наследство. Разработката на методи и
средства за филтрация на процесите на интелектуална дейност на
археолозите и историците, въвеждане на съвременни технически средства. Синтезиране
на резултатите в хипотези и изводи.
Ефект от
разработката - следващото ниво:
Постигане на по близка до
истината историческа
интерпретация:
Историческата интерпретация на археологически паметници, факти и
наблюдения е най-отговорното и сложно звено в археологическите
изследвания. Проблем не е различната интерпретация от различните учени а
липсата на методика за сравнението им.
Оставяйки настрана съдържанието на публикациите аз се занимавам основно
с логическата структура на интерпретативните разсъждения Този подход
позволява да се разграничим от многообразието от съдържание и да
поставим общия въпрос: Как? С помощта на какви разсъждения сме стигнали
до дадено обяснение и т.н.
Историческата интерпретация на археологическите материали и наблюдения,
погледнато от към логиката представлява многостепенен процес с поредица
преходи от разсъждения от едно ниво към разсъждения от друго, логическо
и семантическо по-високо ниво. Ако ние желаем, последната завършваща
част от това многостепенно „съоръжение” да бъде обосновано, е
необходима обосноваността на всички предходни степени.
Онтология – Каталогизация – Класификация –
Разпознаване на образи – Исторически изводи
