Виртуалната и добавената
реалност са обещаващи технологии, с широк ефект върху много области,
които често не се свързват с компютърните технологии. Една от тези
области е културното наследство.
В тази разработка се демонстрират методи за създаване на система, която
може да помогне за създаването на виртуални музеи и експозиции на
базата на технологиите за добавена и виртуална реалност.
Представянето на културно-историческото наследство на базата на
технологията за виртуална (VR)
и добавена
реалност (Augmented
Reality; AR) ще
даде възможност на посетителите да си взаимодействат със
съдържанието по интуитивен и вълнуващ начин.
кликнете върху изображението и вижте
видео
за системата
Това
е технология, разширяваща възприеманата от човек действителност за
сметка на допълването на видимия и осезаем свят с цифрова информация в
реално време. Фундаменталната разлика между добавената реалност и
виртуалната реалност се състои в съотношението на данните от реалния
свят и тези, генерирани от компютъра.
Ако виртуалната реалност се стреми
да замени действителния свят практически напълно, то добавената само
разширява представата за явленията и обектите в нея.
кликнете върху изображението и вижте
v2.0 видео
Системата се различава от горната заради камерата която използвам. Тя е
8
MGPix a
обектива е на Carl Zeiss и има 20 стъпков
автофокус.
За
AR
визуализация се използват камера и набор от физически маркери,
поставени в реална среда.
Заснетото от камерата видео се предава на AR софтуера, който
наслагва виртуалните образи на паметниците (експонати) към него,
като използва маркерите за позициониране на същите в пространството.
Камерата и екранът за визуализиране на културните обекти, могат да
бъдат интегрирани в един общ корпус, поставен в музейното
пространство. Освен това на потребителите трябва да се осигури
работно пространство, за да могат да манипулират с маркерите. На
базата на такава среда може да се приложат няколко сценария.
Например приложението може да работи със сензорен дисплей, чрез
който потребителят може лесно да разглежда виртуални изложби като
използва web-браузър
и визуализира избрани културни обекти в средата на добавената
реалност (AR).
При друг сценарий AR
приложението се стартира на стандартен дисплей в режим на цял екран,
като показва виртуални модели чрез предварително зададени маркери. В
този случай потребителите нямат достъп до web-интерфейс, тъй като
web-браузърът
е стандартен интернет браузър с инсталирана VRML
софтуерна добавка (Plug-in),
докато AR-браузъра
се реализира във вид на единствен прозорец, който може да показва
видео от фона заедно с насложени виртуални обекти.
За експеримента
използвам два 3D модела направени по
метода на фотограметрията. 1.
Сцена с глава на статуя на Атина
от II-III век, изработена от мрамор.
2. Глава на статуя на жена от римската епоха, отново II-III
век, мрамор. 3.
Надгробна плоча с двустранен релеф. От едната страна е тракийския
Бог Конник.
На другата Дионисий, син на Антифилос с тракийското име Скорис. Маромор
2 век, Одесос
.
Малко по-сложни сцени:
Тук имаме 3D
модел който служи за визуализиране на същинското съдържание.
Виртуален телевизор, в който се показва филм за варненския
халколитен некропол.Или кратко
образователно видео за слънчевата система.
Това са само
няколко прости примера за използването на тази технология като
ударението е поставено не на мобилно приложение, примери за каквито
има много, а на настолно, което ще използва висококачествена камера
и голям дисплей с висока резолюция. Това ще позволи много
потребителска работа с музейно образователно съдържание.За пример давам подобна система работеща в
музея The
Leventis
– Никозия, Кипър
Интерактивните системис добавена реалност
в
музея The Leventis
– Никозия, Кипър
